Как се ражда Списъкът на Шиндлер“.Германски фабрикант спасява хиляди евреи от

Как се ражда „ Списъкът на Шиндлер “.

Германски индустриалец  спасява хиляди евреи от гибел в нацистките лагери: историята е позната от кино лентата на Спилбърг  „ Списъкът на Шиндлер “ .

Документи, фотоси, скици и самият лист са били открити в куфар на един таван, пише .

Навършват се 50 години от гибелта на  Оскар Шиндлер  (1908-1974),

ойто дружно със брачната половинка си Емили  избавя повече от 1200 евреи  от заличаване в нацистките концентрационни лагери на гибелта.

По случай годишнината Германският федерален списък провежда онлайн галерия на своя уеб страница, на която показва в цифровизиран тип документи на бизнесмена.

Тук може да се види и известният „ Списък на Шиндлер “ с имената на еврейските служащи,
предаден на Секретен сътрудник в Краков.
Шиндлер съумява да убеди нацистките окупатори, че хората от листата са му извънредно нужни за производството в неговата фабрика.

Какво има в куфара на Шиндлер?

Преди 25 години в долносаксонския град Хилдесхайм, на тавана на къщата,

в която е живяла познайницата на Шиндлер Анемари Щер и където Шиндлер е прекарал последните часове от живота си,

е открит куфар на Шиндлер, който е съдържал  около 7000 документа и фотоси .

Сред тях – истинският лист на избавените от бизнесмена евреи,
деликатно документирани разноски за продуктите,
които Шиндлер е купувал за насилствените служащи на черния пазар, и скици на пространствата във фабриката му.

Интерес съставлява и писменият роман на Шиндлер, изработен след преместването му в Аржентина

през 1955 година, за съответните ограничения, които е подхванал сред 1939 и 1945 година,

с цел да избави пандизчии от концентрационните лагери по време на Втората международна война.

Във въпросния интервал Шиндлер е бил притежател на фабрика за емайлирани съдове в окупирания
от нацистите Краков, а по-късно и в судетския град Бърненец.
Куфарът съдържа и документи, свидетелстващи за следвоенната орис на избавените от него хора.

Журналисти от „ Щутгартер Цайтунг “ научават за находката и я предават на Федералния списък. Съдържанието на куфара е каталогизирано, след което той е изпратен в израелския мемориален музей на Холокоста „ Яд Вашем “.

Как се ражда „ Списъкът на Шиндлер “?

Германските войски влизат в  Краков  на 6 септември 1939 година.
Преди войната в града живеят над 65 000 евреи;
локалната еврейска общественост е най-голямата в Полша – съвсем всеки четвърти гражданин е евреин.

Нацистките гонения  започват още от първия ден на окупацията. През октомври 1939 Краков е избран за административен център на окупирана Полша,

заради което – в сходство с условията на нацистката идеология – е трябвало неотложно да бъде „ изчистен от евреи “.

След насилствени изселвания в града остава единствено дребна част от еврейското население – през 1941 година евреите в Краков към този момент са единствено към 11 000 души,
тогава се появява и Краковското гето.
Неговите жители са принудени да работят за нацистка Германия. През 1942 година стартира депортирането им към лагерите на гибелта.

Перспективата за рентабилен бизнес посредством употреба на окупираната страна и нейното население, изключително еврейското, трансформира Краков в привлекателна дестинация за немските бизнесмени. Подобно на доста други предприемачи,

Оскар Шиндлер идва в града през 1939 година.

През октомври той наема фабрика край Краков,

принадлежала преди този момент на еврейски бизнесмен, и стартира сполучливо произвеждане на съдове за Вермахта – поляците са употребявани като евтина работна ръка.
Макар Шиндлер да е бил националсоциалист,
бруталните ограничения против еврейското население стартират от ден на ден да го дистанцират от нацистката политика.

При Шиндлер изискванията са били по-благоприятни

След ликвидирането на гетото в Краков през 1943 година доста евреи са преместени в трудовия лагер в Плашов, където изискванията са доста по-лоши.

Шиндлер убеждава коменданта да открие поделение на лагера наоколо до фабриката му,
където реалокира еврейските си служащи и техните фамилии.
Там те са по-малко изложени на произвола и жестокостта на надзирателите от Секретен сътрудник, а питателните им дажби са по-големи.

През 1944 година, с наближаването на руските войски,

трудовият лагер в Плашов е премахнат,
а Шиндлер е заставен да затвори фабриката си,
в която по това време работят над 1000 еврейски служащи. Оскар и Емили Шиндлер съумяват да ги реалокират в Бърненец, Судетската област,

където откриват нова индустриална база. Освен това Оскар Шиндлер съумява да включи в описите на служащите си и други пандизчии от лагера в Плашов,

който от началото на 1944 година става концентрационен лагер.

Именно тези 19 страници с имена дават заглавието на кино лентата на Стивън Спилбърг от 1993 година „ Списъкът на Шиндлер “.

Наследството на Шиндлер след Втората международна война

След освобождението на Германия през май 1945 година Оскар Шиндлер  бяга първо в град Констанц , а по-късно в Регенсбург. Като  член на Националсоциалистическата партия  (NSDAP) го чака правосъден развой, за който той събира докладите на избавените от него евреи. Делото е прекъснато през 1947 година, а Шиндлер е приет за почтен.

В края на 1940-те години фамилната двойка отпътува за Аржентина, където Оскар се пробва да стартира бизнес с развъждането на нутрии – безрезултатно. След като се разделя с Емили, Оскар Шиндлер се завръща в Германия, където пробва шанса си с фабрика за бетон, само че и този бизнес не потръгва. През 1962 година израелският мемориален музей на Холокоста „ Яд Вашем “ удостоява Шиндлер със званието „ Праведник измежду народите “. Шиндлер неведнъж пътува до Израел, където през 1970-те години се среща с омъжената Анемари Щер, която става негова близка другарка, а съгласно някои сведения и държанка.

Смъртта на Шиндлер

В дома на семейство Щер в Хилдесхайм, Германия, Шиндлер получава независима стая, където умира на 9 октомври 1974 година. След гибелта му Емили Шиндлер, която остава в Аржентина, получава копия от документите, открити в куфара. По-късно тя поискала оригиналите да ѝ бъдат върнати като наследничка на някогашния си брачен партньор. Вместо това обаче през 2001 година тя получава само  парично обезщетение от „ Щутгартер Цайтунг “.

Куфарът със наличието му и до през днешния ден се намира в „ Яд Вашем “.
Документалното завещание на Шиндлер се съхранява и във Федералния списък на Германия. Едно автентично копие на „ Списъка на Шиндлер “ се съхранява и там. Документите и фотосите от „ Куфара на Шиндлер “ към този момент са налични в интернет.